автор: apostola

На сърце ми е постлана
мъката,като килим.
В мен остана тази рана...
Се оказах аз раним.

И я нося тази рана
в тия тъмни небеса.
Шепна името ти,Ана
и се случват чудеса.

Странна буря се надигна-
твойто име закова.
Глас сега не ми достигна
името ти да зова.

Облак горе ме разпитва:
отговарям с "не" и "да".
Чувах твоята молитва
от подпалена следа!