автор: lordly

Още като трясна вратата на кафенето и го усетих, че е натопорчен.
Изгледа ме кръвнишки, га че да съм му изял обеленото яйце и ма почна от бердем:
- Хора сме били, човещина ни трябвало... На, зарад тия твоите философщини ми го счупиха кучето и толкоз.
- Чакай бе Кърказел – думам му аз, но оня се наел и ми запуши устата със следната антитеза:
- Ти Джерито, нали го знаеш. Джак-ръсел е от марка и от сой. На 5 месеца крадец залови и показания даде. Само с Роял Канин го храня. Всичките имунизации в паспорта си ги има. Аз, дори на оная засуканата комшийка не давам да го пипа, ама нали ми действаш философски, го пуснах на една нищо и никаква Съни. Че е и тя ръселка, отдалече й личи. Че е разгонена, Джерито я позна. И кат се залепи подир опашката й, три маратонски дистанции й се влачи подире. Стопанката й благосклонна. Пък и нали ти все за човещина ми пледираш, и на, като човек дори го повдигах, щото му са къси крачетата.
Човещина, човещина, ама ти що не ми каза, че оная ще го заклещи и половин час ще го влачи като циганско ремарке със спукана гума. Счупи ми се кучето, лежи вече втори ден с изплезен език и от човешка реч не разбира. Та затуй, спирам ти мастиката даскале и не се и надявай да те черпя вече.
- Чакай бе, Карказел – думам му аз и премлясквам на сухо – чакай бе наборе! Едно време кат та уредих да се пробваш за сефте на Деша Дашната, нали ти го рекох „да няма после, хър и мър”? Не седя ли подир ти два дена у вас в легена, ама „гък” дори не рече. Що сега дириш кусур на кучката – и му казах една дума, дето тук няма да я напиша, ама знам, че и вий ще ма подкрепите. Ай да му са не види и лиготиите и....!!!