Из "Житейски миниатюри",
дето Гошко тук ги тури ...
*
Скивам сутрината с умиление как колите спират пред пешеходната пътека. И една засукана с фибички и по тениска върху бибитки буля грациозно преминава. Верно, викам си, че не съм много симпатичен. Ама чак пък да дават газ като тръгна аз да пресичам ...
Ей, зорлян ще накарат чиляк да си смени пола оперативно.
Та значи въртят ми се такива бибитки, опа, мисли в главата. И нейсе, взел съм да пресичам пътя нейде насред липса на пешеходна пътека. А отзаде ми родната полиция ме дебне да ме ... обича. Надува свирката субекта с фуражка, маха да се явя при патрулката за фиш.
Мда. Ама аз го давам разсеян и продължавам с походка горда да заобикалям билборда. Полицая поема след мене. Аз забързвам. И той забързва. Повишавам темпото като лекинко вече гордостта започва да се губи в походката. Той се затичва.
И аз кат се отприщих. Гаааазззссс между храстите. Ха на лево, ха у десно. Опа, кучешко ако - прескачаме ...
Пък чичко полицай го не виде.И пляс-пляс педалите на кучето в аналите.
Пък и не само ските намаза, ами и с гръб го забриса.
Тюх, тюхкам се, на косъм бех да се разделя с джобните парици докато заглявам се у цици.
Ти, Незнайни Българино, дето кучето разходи.
И дето тъй юнашки го остави то да се изходи.
Да се свети името ти !
Амин !