автор: victo

Аз помня
как говореше в захлас
любовта бе нежността
за нас.
Когато кацнах
аз на твойто рамо
в спомен от мечти
ти трепна,
в съня си-
също ме откри
като принцеса,
обвита във миражи...

Но мига безвремие
се разтопи,
сега носталгия кръжи-
разстояние ни раздели,
а сърцата близки са-
нали

така една любов тупти...