Една светулка....
В памет на Плами
Една светулка литна в небесата да осветява пътя пред мен.Това беше частица от душата на един много светъл човек.Сцената грееше,когато тя се появеше,но сега нейното място ще е празно.Няма кой да го заеме. Тя сега ще свети в нашите души и сърца. С нейната благословия ще продължаваме напред.
Снощи я сънувах. Беше сред зелена поляна в златен трон,със златен ореол около главата ѝ. Беше усмихната и не беше в количка или инвалиден стол. Пазеха я няколко божии ангели, но тя нямаше нужда от охрана,защото нямаше врагове и завистници. Тя държеше златен жезъл с един феникс на него.Това беше гербът на нейното царство,феникс,който е разперил горящи криле и сгряващ студените сърца на хората,слепи за светлината,която пръскат душите на хората артисти...