автор: Myfina

А пък навън каква е светлина!
Животът е един такъв, разцъфнал.
Май. Фаза на нарастваща луна,
нахално зяпнала към тъмния ми ъгъл,
където моят непохватен ангел,
незрящ, след N-тото пришествие,
пак пробва да ме цели с камъни.
За него аз съм непосилно бедствие.
Той беше много упорита птица,
дори ми беше носил в шепи малко пролет.
Но после сам разбра, че е излишно-
на пролетта очите също бих избола.
***
Сега светът за мен е някак малък,
защото в тъмен ъгъл всяка пролет си е трудна.
Дори не знам – ако успея да заплача,
дали ще мога моя ангел да събудя ?