автор: wert

Не обичам да пътувам със самолет.
Пристигам твърде бързо.
Душата ми не може да ме настигне.
Кацам някъде, само с тяло, бездушен.
И с леко объркване и смут изчаквам душата си.


***
тя е по-стара, отколкото я помнех
мирише на урина
нощем будува
денем лежи
не гледа през прозореца
гледа сериали
не яде
не се страхува
***


В онзи отрязък от време на летището,
когато душата ми търси тялото си,
пия кафе, пуша,
говоря с хора, вземам такси, плащам.
На автопилот.
Рядко някой забелязва бездушето ми,
повечето не подозират.
А по-късно в хотела,
когато душата ми най-после ме намира,
разбирам, че не ми е липсвала.