автор: ATOM

Разстроен дим над залеза възлиза -
допушва си цигарата денят.
И някак хоризонтът става близък
и чувствам как гърдите го болят.

И чувам как парливо се прокашля,
задавил се с преглътнатия фас.
И някъде в сърцето ми запраща
стрелите на раздрания си глас.

От пулса ми изгрява новолуние,
на връв от ретроградности простряно.
А вътреглашатаят ми тютюнено
тръби, че даже мракът ми го няма -

изтекъл от пробитите стомаси
на мислите - нощта е претоварил.
И аз, затрил на центъра свещта си,
си светя със последната цигара.