И вместо теб,
изпраща ме реката –
върви до мене вятъра в нощта.
Нощта е дъхава и синя като теменуга.
И вместо твоят глас,
изпраща ме гласът тревожен
на нощна птица търсеща другаря си
с отчаян писък.
Нощта е топла и красива,
но толкова сега е празна
от твоето отсъствие.
И вместо теб,
изпраща ме луната тъжна
с разплакани от самота очи.