автор: meiia

Трябва да свикна да се разминаваме
по тротоара, в нас и по ръба на зимата.
През огъня, в думите. И да не си прощаваме.
И да не можем повече да се имаме.
Трябва да свикна! Навикът не е решение,
но е удобство, празнотата прикрило.
Ще ти приличам на изгубено украшение.
А ти на мен-на подивяла безпосочна сила.
Ще се раминем. И съвсем. И завинаги.
Тротоарът за миг ще запомни видяното.
А чувствата ли?! Валяха. Валят. Има ги!
Но след прибоя вълните умират в пяната.