автор: veronikas

Излъгах те. Не мога да забравя.
Завръщаш се кошмарно в мен.
Реших да те опитам. Само толкова.
А после те повтарях всеки ден.

Поемах те венозно. Само колкото
да се намеря в твоето невричане.
Събуждах се премръзнала и гола
след всяка твоя доза необичане…

Замаяна се скитах в мисъл-блудница,
дрогирана с некачествени спомени.
И чувах само крясъкът на птица
след свръхстуденото ти сбогом...

Изчистена съм вече. Нито грам
от твоето „Обичам” не остана…
Измина вечност. Цяла вечност... знам.
Излъгах те. Не мога да забравя…