автор: rudin

На Поли

Звезда голяма бе изгряла
на небосклона в тъмна нощ
когато на полето бяло
под моя стих видях: „Разкош!”

И от тогава ти ме караш
да се завръщам всеки път
при шеметната баба Мара
или в стиха ти „Като смърт”.

И днес ме хвърляш в изненада
на островите Пи Пи Дон
или в красивата Гренада
със своя стих – сълза и стон.

Ти носиш с прелетните птици
по камъче от тез земи,
а срещу тях една частица
от моето сърце вземи!

Спомни ме като стих съдбовен,
под който писала си ти
и с тези помисли греховни,
били и не били вини.

И като в приказката стара,
когато бъда вече стар,
ръка целувам под хастара
на кожата ти от янтар.