автор: 1204

(Лична драма)

Седя по цели нощи
и тъмно е навън –
идеите си пощя,
но ме налегна сън:

и пъстра бях,
нещастна бях,
кокошка бях.

Все в курника саминка,
увесила глава,
ме лази кокошинка.
Разбираш ли това?

Кокоши свят –
макар пернат,
пишман крилат.

Аз дремя си – и ето
съм с пиленца и дом
високо под небето –
ах, качествен прелом!

Не е за смях –
насън летях,
орлица бях.

Но клъвна ме змията
по десния ми крак,
свали ме на земята
мен смъртният ми враг.

Отровен зъб!
Лежа по гръб,
потъвам в скръб.

Събуди ме насила
любовник неумел –
да бях се аз спасила
от дъртия петел!

Отминал мрак.
Ще снасям пак.
Ох, кудкудяк!

___________
Окрилено от http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=151217