автор: Marta

Tя все едно изчезва постепенно
Тя сякаш се стопява
се изтрива
Една луна
студена и надменна
Жена
която вечно си отива
и пак
и пак
Отново
Отначало
Отива си
до нишка
и до нищо
Завръща се
Прелива в кръгло тяло
във сбъднатост
и шепот и огнище
И пак си тръгва
На прозореца крилата
крадат и отразяват и лицето
прозвънват
и засмиват се стъклата
и тя си тръгва пеш
и с празна шепа

Те нещо все си шепнат
и изчезват -
луната на небето се стопява
жената
заприличала на нея
се скрива
до поредната поява