автор: osi4kata

Остани в онзи ден. Там остани.
Не прекрачвай отново чертата.
Не навлизай в спокойните есенни
дни,
остани като спомен за лято...
Няма никога да е , както преди.
Да, моментът отмина отдавна.
Много болка донесе ми ти,
с любовта си – убиваше бавно.
Екзекутор и Бог. Бог и Палач,
аз не знаех кому да се кланям.
И те молех горещо през сълзи
и плач,
но сърцето ти беше от камък.
И, когато отчаяно тръгнах напред
през горещия, юлския пясък ,
аз пред себе си дадох обет –
да забравя фалшивия блясък,
с който ти почти ме уби...
Комбинира го с доза презрение.
Щом се сетя и... пак ме боли !
И от болка – разваля се времето....
Остани в онзи ден...Остани.
Не прекрачвай в спокойната
есен.
Като спомен за лято бъди ...
във любовна, изгаряща песен.