автор: ch

Подари ми мечти. И не искай пред мен да умират
всички твои писма, недоспали в самотните нощи,
всички твои недели, в които очите ми спират
и не искат да тръгнат - без да знаят, че има и още...

Подари ми небе. Да рисувам с боите от облаци
всички твои лица, за които не искам да мисля
всички твои картини, доплували в моите делници
без да могат да спрат самотата им... някога бистра.

Подари ми очи. През които да видя душата ти,
с всички нейни цветя и присвити от болка години
с всички тъжни нюанси накацали вечер по мраки и
и поръбена нежност по следите в очите и сини...

Подари ми живот. И не чакай без дъх да те имам,
без криле да летя и без глас да ти пея по пладне,
без сърце да обичам и без храм нежността да приемам...
Подари ми любов... и навярно света ще открадна...