автор: Albatros

Във мозъка ми вият вувузели,
литаври бият и зурни пищят.
Редя безкрайни низи от недели
в деветата маза на моя Ад.

Съседката, щом звънне ми за олио,
и мигом заприличва ми на теб,
а аз я гледам – пеперуда гола –
сама влетяла в древния ми кеп.

По цяла нощ чета Свети Йоана,
тютюнецът в очите ми люти.
Ох, де да знам кой път сега да хвана? –
където и да тръгна, все си ти.

Пред храма ли да седна – древен просяк?
Със птиците ли да летя на юг?
Прати ми някой гълъб вестоносец –
да ми рече, че пак ще дойдеш тук.

Денят чернее. Нощите са бели.
Не иде твоят гълъб гривоок.
И всяка нощ надувам вувузели
във глухите уши на Господ Бог.