Имало едно време три много-много добри вещици.
- Ама, тате, нали вещиците са лоши?
- Добри са тати. Не са лоши. Във всеки човек е заложено доброто. Дори да са правили някои пакости, те са се поправили и са станали добри.
- Как е заложено? Кой го е заложил? Същото ли е както като ходихме на оная кръгла маса дето се въртеше едно топче и после мама като разбра плака от радост, че сме спечелили, но каза, че ще избяга от тебе ако го направиш пак.
- Да, нещо такова е. Ако имаш късмет се проявява. Ако нямаш...
- Значи те са имали късмет. А тогава мама защо все като ми се кара ми казва, че го прави, за да се науча да стана добър. Защо не ме остави ако имам късмет...
- Ей! Майка ти е права. Първо възпитание и после късмет. Да не съм чул повече нито дума. Приказката продължава:
Трите много-много добри вещици живеели в едно прекрасно царство. Те били кръстници на царската дъщеря и много я обичали. Дошло време тя да се же-ни и царят наредил да пратят глашатаи по цялата земя, за да обявят решението му. Условието било, защото винаги има условие, щастливият кандидат да донесе главата на змея, който дълги години ужасявал хората от горските покрайнини на царството.
Като разбрали каква е работата, трите много-много добри вещици извика-ли още по-добрия принц и казали на другите евентуални кандидати, че ще напра-вят много добри неща с тях и семействата им ако се явят да се конкурират с него. Затова за ръката на прекрасната царска дъщеря дошъл само един кандидат.
- Татко? А защо другите не са дошли? Нали са им обещали много добри неща. Излъгали ли са ги?
- Не, татко, не. Прав си. Трите много-много добри вещици са ги помолили да не пречат на още по-добрия принц и те са се отказали доброволно от съревнованието.
- А не защото ги е било страх от лошия змей?
- Чакай сега. Слушай по-нататък:
Трите, знаеш какви, вещици, решили на всяка цена да помогнат на, знаеш кой, принц. Първата много-много добра вещица се казвала Янда. Тя дала на принца омагьосана ризница, която да издържа на всякакви удари, на огън и висо-ко напрежение. Тя била с много красив дизайн и щяла да заслепи змея щом я пог-леднел. Втората се казвала Тристи и му завещала своята вълшебна кърпичка, ко-ято можела да попие всичките сълзи на света без да се намокри и щяла да попречи на потта от челото на принца да се стича в очите му и да го заслепява по време на битката.
- У-у. Това е супер. А тази кърпичка може ли да побира всичките сополи без да се пере.
- Ей, какви ги приказваш. Искаш да кажеш - да побира всички сополи без да се нацапа, защото както виждам твоята ги побира и без това без да се пере.
А третата много-много добра вещица, която се казвала Пепи, обещала на принца, като се върне, че ще му възстанови всички крайници и части на тялото, които змеят е успял да направи на пепел.
И така, нашият още по-добър принц поел на път. Пътувал той три дни и две нощи и по пътя срещал все добри хора, които го посрещали с открито сърце и го оставяли да спи необезпокояван на открито. Дори организирали няколко конкур-са за красота в негова чест, които той спечелил безапелационно и не без помощта на вълшебната ризница, която заслепила журито, на вълшебната кърпа, която му попивала потта. А защо не и с помощта на обещанието да се възстановят изпепе-лените му части, защото преди и след всеки конкурс имало грандиозен купон, на който пиели всякакви огнени питиета.
На третия ден нашият още по-добър герой паркирал нарасналото си само-чувствие пред пещерата на змея.
- Ееей, излез да се бием! – провикнал се той.
- Мръдни три крачки вляво! – дочуло се от пещерата.
- Какво?! – учудил се принцът.
- Казвам – мръдни три крачки вляво! Стъпил си право в лехата ми с цвет-ното зеле.
- А, така ли – погледнал принцът в краката си и се отместил в указаната посока.
- За какво си дошъл?
- Излез от пещерата лошо чудовище, за да се бием и да те надвия.
Змеят подал плахо глава от пещерата:
- Ей, ей. Я успокой малко топката. Тук няма лоши чудовища. Аз съм един много добър и примерен змей. Пазя добитъка на селяните да не влиза в гората при лошия вълк. Помагам им със земеделието. Отглеждам нови сортове семена. Орга-низирам редовно партита с девойки и младежи в пещерата. Изобщо отвсякъде съм бетон. Една лоша дума няма да чуеш за мен.
- Ама татко. Змеят наистина ли е бил добър или само се преструвал и лъжел?
- Наистина.
- А с какво се е хранил?
- Хм, ами ядял тревички. Точно така, той бил вегетарианец.
- Ами тревичките не ги ли боли като ги ядат?
- Дааа.... Разбира се, че не е ял тревички. Той имал много сложен метаболизъм и черпел ядрена енергия от самите недра на земята, в дъното на своята пещера. Под-държал се е с ядрен синтез.
- Аха, като ядрена подводница. Затова ли от устата му е излизал огън?
- Затова.
- Ами огънят не гори ли хората и животинките?
- Стига! Престани! Огънят го пускал само зимата, в пещерата, да се топли. За да спести някой и друг лев от топлофикация.
- Татко, майтапиш ли се?
- Майтапя се. Слушай по нататък:
Принцът се примолил на Змея:
- Като си толкова добър ще ми помогнеш ли?
- Ще ти помогна. Казвай?
- Ще ми дадеш ли главата си на заем. Само за няколко дена. Да постои на-бучена на кол. После ще ти я върна.
- Мисля, че има малък проблем – отговорил змеят. – Как ще живея през то-ва време и как ще правя добрини.
- Вярно – умислил се още по-добрият принц. Какво да правим тогава. Как да намеря някой лош герой, с когото да се преборя и да си получа наградата прин-цеса и половината царство.
Седнали двамата да умуват.
- Не може ли без лош герой. Не може ли просто да се прибереш по живо по здраво и да си заживееш щастливо с принцесата.
- Как така. Нали трябва да я заслужа. Нали трябва да се преборя със злото. Нали трябва да има поука. Как иначе може да стане приказка.
- Татко, наистина ли няма приказка без лош герой?
- Има, как да няма.
- А ти бил ли си се с някого, за да спечелиш ръката на мама и половината апартамент?
- Сине! Стига с тези глупави въпроси. Разказвам ти приказка. В живота неща-та стоят по друг начин. Като пораснеш ще разбереш, а сега слушай:
Трите много-много добри вещици били изпратили своята вълшебна врана, да следи какво прави още по-добрият принц и да им докладва. Те узнали затруд-ненията, пред които е изправен той и разкрили всичко на царя, като му дали и един мъдър съвет.
На мига бил пратен вестоносец да предаде новите заръки на нашия герой. Той пристигнал на другия ден, защото учтиво отказвал поканите на добрите хо-рица по пътя да участва в конкурси за красота и да споделя общата им трапеза. Още по-добрият принц тъкмо прекопавал лехата с доматите, когато вестоносецът му подал царския свитък: „Донеси ми главата на лошия вълк, от когото пази до-битъка добрият змей!” – гласяла новата разпоредба.
- Окей – казал още по-добрият принц, стегнал багажа си, погалил един до-мат от лехата, който целият почервенял от щастие и се сбогувал с добрия змей.
Навлязъл в мрачната вековна гора, която се огласяла от звучни птичи пес-ни и всъщност съвсем не била мрачна, а даже предразполагала към незабавен по-кой и дрямка. Речено – сторено. Опънал петалата, краката де, нашият смел герой и заспал юнашки сън. Минало не минало малко или много време и някой задър-пал внимателно принца за рамото:
- Ама моля ви, моля ви, събудете се. Господине. Ало. Ехо. Къде се намирате.
Скочил на крака стреснатият ни познат и заел нападателна поза.
- Намирам се в гората – извикал той мъжки. – И ще се бия с теб, лоши въл-ко – защото срещу него са намирал именно вълкът.
- Не, това е направо непоносимо. Говорете по-тихо ако обичате. В къщичка-та, ето там – указал той, - има стари хора, болни при това. От половин час се опит-вам да ви накарам да не хъркате или поне да е по-тихо, а сега на всичкото отгоре и крещите. Къде се намирате.
Още по-добрият принц объркано се огледал и плахо предположил повтор-но:
- В гората?!
- В гората, разбира се. Това е мястото. Далече от шумния град. На чист въз-дух сред природата. Там, където старите и болни хора най-пълноценно могат да се отдадат на отдих и възстановяване. А не да им хъркате и да крещите. Вие мен за какъв ме взимате.
- Вълк!?
- Вълк, естествено. Но преди всичко по професия съм социален работник. Грижа се за спокойствието на старите хора. Не позволявам в гората да се мотаят разни съмнителни типове и да всяват смут.
- Аз не съм съмнителен тип, аз съм още по-добрият принц и съм дошъл да взема главата ви и да я занеса на добрия цар.
- Хм. Разбирам ви. Но не е ли малко прекалено – главата. Не може ли опашката. Или няколко косъма от козината, например. Ако искате ще си резна нокътчето на кутрето за вас. Понеже този месец главата ми трябва. Ще постъпва нова група бабички.
- Тате, ама социалните работници ядат ли хора, защото вълкът нали ги яде.
- Не, не тати, той е добър вълк. Той се грижи за хората и пази спокойствието им. Той е посветил живота си на тях.
- Ама няма ли да ги изяде накрая.
- Няма никого да яде. Мълчи и слушай:
- Пазя гората – казал вълкът, - от лошите три вещици, за да не дойдат и да започнат да правят магии и да викат духове.
- Тати, ама те нали бяха добри.
- Чакай сега:
- Как лоши бе – сопнал се принцът. – Те са много много добри. Те ми пома-гат да спечеля ръката на царската дъщеря и половината царство.
- Ама тати. Той и змеят мислеше, че вълкът е лош. А пък царят мислеше, че змеят е лош. А вълкът мисли, че вещиците са лоши.
- Точно така.
- Пък те всички са добри.
- Да.
- А защо не знаят, че са добри?
- Защото е нямало кой да им каже. Ама сега принцът ще отиде и ще го напра-ви:
И така, принцът много се натъжил, защото се завърнал без трофей в дворе-ца. Трите много-много добри вещици, принцесата и царят седнали да го утешават и да мъдруват какво да сторят, за да приключи с успех мисията му.
- Тати бе.
- Уф. Кажи.
- Значи приказката не може да завърши щастливо без лош герой?
- Как така да не може. Слушай какво става по-нататък:
- Излиза, че всички в царството са добри – отронил принцът.
- Така излиза – въздъхнал царят.
- С неохота ще се съгласим – потвърдили трите много-много добри вещици.
- Да – казала съкрушената принцеса.
- Няма с кого да се бия. Няма чия глава да ти поднеса. Не може ли да ми да-деш дъщеря си за жена без да ми поставяш условия?
- Може – отговорил царят.
- А защо не ми я дадеш? – учудил се още по-добрият принц.
- Защо да не ти я дам, просто не си я поискал досега – и това бил един много добър довод.
- Искам я – казал принцът и двамата заживели мирно и щастливо. Обгра-дени от доброта и благополучие, от конкурси за красота и купони.
- Ето, видя ли. Щастлив край без лоши герои. Разбра ли сега каква е поуката от тази приказка?
- Разбрах. Да не се режат главите на лошите герой, които са добри.
- Да, в общи линии може да се каже. Хайде заспивай сега! Лека нощ!