автор: Avis_Rara_83

Снегът затрупа тихо всички пътища
и птиците отдавна са на юг...
Пристигнах вече, ето виждам къщата!
Носталгията пак ме върна тук...
Не пуши вече стария комин,
но в стаята едничка тихо свети...
Поглеждам тъжно малкият си син
- премръзнали треперят му ръцете.
Неканен гост съм! Още пари спомена...
Страхливо във прозореца надничам.
И може би ще бъда пак прогонена,
преди да чуеш, майко, че обичам!...
Обичам те! Напук на всичко дето
направи чувствата ти замразени...
Обичам те! Виновно е сърцето!
Виновна е кръвта в моите вени!
... И нищо, че нестихващата мъка
изгаря ме в най-адския пожар
и още пазя спомен за юмрука,
превърнал моето детство във кошмар.
...Сълзите си от твоя внук прикрих.
Проклето минало! Пак в мен се върна!
Но майко, аз отдавна ти простих!
И искам само днес да те прегърна...
Достигнаха ме всички твои клетви,
но в себе си запазих Добротата.
Надежда там, в сърцето още свети,
че ще обикнеш мене, дъщерята!
... Която пак при тебе се завръща.
И чака Божята орисия.
Изминах, майко, сто трънливи пътища...
За клетва... Или за благословия...

Павлина Соколова
’01. 2011 г