автор: pc_indi

Панталончето-възкъсичко и сиво,
якенцето- вехто, но от ветроустойчив плат.
На лицето му една усмивка кротка и щастлива.
Пътува в автобуса и крепи един шперплат.
Едно такова никакво парче,
захвърлено от някой след ремонт.
Но той държи го както се държи дете.
Примигва често,сякаш нещо си припомня...
Ще го нареже вещо и ще го грундира,
а после в ясни,щедри цветове
ще грейнат Рила,и Родопите,и Пирин
под слънчевото българско небе.
Художник е,отдавна пенсиониран,
редактор бивш на вестник и карикатурист.
Зад външността му скромна е невидима
стихийната природа на артист.
Докарва си по някой лев с пейзажи
към пенсията.Беднотия...И...живот.
Не се оплаква и че е богат ще каже
с толкова небета и гори.И че не е самотен.
Младежът срещу него е вежлив,
помага му и той с една ръка,
прикрепя стария шперплат грижливо-
тъй,както се прикрепя планина.
Полюшва автобуса тежко тяло,
не подозира май шофьора
и подсвирква си дори,
че не човеци вози,а небето цяло,
с високите ни сини планини.