автор: Avis_Rara_83

Добротата облякоха в дреха трънлива.
Страшна болка сърцето раздра.
Сто камшика със злоба и завист пенлива
изтърпя! Но не сведе глава!

Във лице й изплюха отровна омраза,
тя преглътна две тихи сълзи,
и едната от тях на търкулване каза:
"Нека Бог и това ви прости!"

Напоиха я с хули. И с пошли очи
разсъблякоха и чистотата.
Тя усмихна се кротко, отново прости,
и намери покой във душата.

...Тя света ни порочен обхожда и днес -
все така добродушна остана.
Едни бранят с живота си нейната чест,
а от другите... е поругана.

Тази нощ аз за нея запалвам свещица
и се моля в сърцата да я съхраним.
Тлее пламък с Надежда... Тъй малка искрица!
Господи, нека да я спасим!

Павлина Соколова