Земята се върти като побъркана
и надали със тебе ще я спрем.
Завръщат се в гнездата щъркове -
червено-бели, на комин - кадем.
Пак топлото в очите се прибира -
къде е ходило до днес, къде?
Светът на ужким, Господи, умира,
а всъщност му растат по чифт криле -
напролет и напук на кръговрата.
Напук на нас - без нас му е добре.
Тъй здраво сме настъпили земята,
че няма сила, дето да я спре.