Брегът се обляга на някоя видима мисъл
и Изгревът спуска към мен по морето отблясъци.
Аз вече не питам маяка в сърцето - дали съм
захвърлил отвъд хоризонта дъха на компаса си.
Ще тръгна след миг по маршрута към мен. В ориста си
заслужил съм Пътя със отказ от път и дела.
Ще тръгна след миг да пътувам към вечния пясък -
нали затова си избрах да съм твърда скала.