Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 387
ХуЛитери: 0
Всичко: 387

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКатя Митничарката - Окончателен вариант (на мястото на Митничар - Клошар)
раздел: Хумор и сатира
автор: hudojnika

         През две улици и три къщи съседка ми е Катя Митничарката. Баща и Трифон Саламджията почина млад. Когато му национализираха работилницата – четири на пет метра - нещо се сецна, легна и до вечерта си отиде.. Запомнил съм го да раздава на хлапетата по половин кренвирш, да не им се подуела не знам си коя работа.
         Стефана Саламджийката завеждаше нещатната бройка - Личен състав и по съвместителство – Информация всякаква в Мечка махала. Районът, според наличието на Дунава и обилно поливаният парк Владикова бахча, беше с размити граници, което ще рече – половината град.
         Въпреки горните предпоставки, Стефана Саламджийката научи последна, че дъщеря и Катя станала митничарка – чак след като я видя да се кипри пред огледалото в престижната униформа. Катя беше красива жена, метнала се на майка си; а с униформата – дваж по лицеприятна. С тази униформа, която не свали до пенсия, я помнят още.
         Втори информационен удар, под кръста, Стефана Саламджийката получи, когато научи, този път предпоследна – че Катя и довела заврян зет. Ударът бил удобен, лек и мек, преглъщаем, а и сладък – нещо като сиропиран, щото Драго Акулата беше мъж и половина, близо – два и нещо, във вертикално изражение; мечта за много булки и тъщи. Красавец, в смисъл плажно обветрен, мускули и прочие, неизменна моряшка фланелка, червена кърпа на врата и напета капитанска фуражка с всичките му котви и златни пресукани шнурчета. Беше боцман от Дунавски драгажен флот. Боцманът по иерархия е веднага след капитана. Драга е купешкото име на Дълбачка за разни фракции инертни материали – ще рече видове пясъци и чакъли за бетонните центрове. Имаше нещо съдбовно: Драго - Драга - Драгажен. Дълбачките дълбаят, а драгажният флот не плава наникъде. Закотвен до средството за производство и товарене…
         Как да не основеш Драгажен Пивчески Ансамбъл. Пееше се и се пиеше денонощно, в делник и празник. По тая, а и други подобни причини, Драго Акулата рядко се прибираше вкъщи, но явно и това е станало, щото Катя сдоби дъщеричка. Когато се пенсионира, Драго Акулата, с група ентусиасти – все от певческо-пивческия ансамбъл, издълбаха високо, в брега на недостъпната част от Кея, пещера. Облицоваха я с разфасовани бивши плавателни съдове. Да ти е драго да пееш и пиеш. На Драго му беше драго и с двете.
         Един-два пъти и аз долазвах до там, не ме биваше с пеенето и ме елиминираха.
         По едно време, на Драго Акулата лимитът за този свят изтече. Катя и щерка и осиротяха. Не, че нещо такова… хората си приказват - пернало ги било Бингото. Ипотекираха жилището и от големи печалби им го продадоха за дългове на търг.
         Не ми е работа, но видях рано-рано, по роса, когато нормалните хора берат охлюви и гъби или се кълчотят здравословно и неглиже, Катя да ровичка с дълга кука в контейнер, като редови член от клошарската гилдия. Беше в камуфлажна бойна униформа: шлифер, обгърнал я двойно с портупей от опаковъчна връв, кухненски жълти биоръкавици, розови ботуши и вълнен чорап за шапка. Возилото и беше клошарска детска количка - Класик, преливаща от кашони велпапе, набор метални предмети, НЛО-та, два пукнати бидона за зеле и като капак – пчеларска центрофуга.
         Няма да ви отегчавам на тема: Митничарят Клошар, подхваната от медиите през един период на новинарска суша. Оригиналничеха, тълкуваха, писаха небивалици, анализираха – Ама как може; нали митничарите, мерцедеси и прочие; вили край язовири… Клошар – невъзможно! Бактиса им и толкова по въпроса.
         Работата е там, че Катя ми е съседка – през две улици и три къщи, още от Римско време и, че горното е повече Очерк, отколкото редови разказ – чиста истина и дори имената са същите… В момента е на 82 (словом – осемдесет и две) години, жилава, бодра, в кондиция, явно митничарството я е калило.
         - Слушай, Комшу! - ме затисна Катя между два контейнера. – Като те гледам как я карате петдесет на сто; на картофи и зеле, не си ли разбрал, дето са го рекли още древните, че художниците, както и другите изкуства, къща не хранят. Първо трябва да си умрял, за да те признаят и купуват. Тръгвай с мен; за няколко дена ще те въведа в занаята – къде какво и как. Нямаме митнически ограничения. Ето ти на първо време безвъзмезден заем от сто долара - да се стъкмиш с каквото трябва.

         ВелимирПетров


Публикувано от alfa_c на 16.04.2012 @ 18:55:34 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   hudojnika

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.04.2024 год. / 02:42:44 часа

добави твой текст
"Катя Митничарката - Окончателен вариант (на мястото на Митничар - Клошар)" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Катя Митничарката - Окончателен вариант (на мястото на Митничар - Клошар)
от hudojnika (velimir.petrov@dir.bg) на 26.04.2012 @ 15:38:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.velimirpetrov.dir.bg/
За сведение:

Горният разказ - КАТЯ МИТНИЧАРКАТА излезе отпечатан в
днешния брой на в. Стършел - бр.17 от 27 април 2012 .


Re: Катя Митничарката - Окончателен вариант (на мястото на Митничар - Клошар)
от skrej на 26.06.2012 @ 16:13:10
(Профил | Изпрати бележка)
Доста е свежо.
Шарен свят...