автор: sradev

Вчера публикувах половин текст. И линк до "пълният".

Преди много години, когато маметатиката ми беше до колене, а тревата растеше по-високо от нас, когато всички всичко знаехме, а светът на всяка крачка ни изненадваше, когато четях безразборно, а пишех неграмотно... взех да чета трудовете на Леонард Ойлер. На онзи Ойлер, който пръв забелязал, че в изпъкналите тела броят на върховете и стените е точно броят на ръбовете плюс 2. Нищо работа, като се има в пред вид, че Платон дълго е разправял за хармонията на такива тела, но тази не я е забелязал.

Интересното беше това, че там всичко беше лесно разбираемо и ново, докато в учебниците беше старо и неразбираемо. Учуден от това свойство на неговите текстове задълбочих се в неговият начин за доказване и извадих проста и ефективна схема:
1. Демонстрираме най-простият случай - почти очевиден - за 1 твърдението е вярно.
2. Показваме, че е вярно за някой по-сложен случай - на пример за 5 - и прилагаме проста основна идея, лесно разбираема.
3. Показваме как е вярно за някой далечен случай - на пример за 47 - там прилагаме главният трик в разсъжденията.
.... и става чудо - виждаме, как навсякъде това, което доказваме е вярно.
Правиме "пълното доказателство" и чарът изчезва, то става неразбираемо и за нас, а идеята съвсем се изгубва. Връщаме се в онези три стъпки - и отново идеята проблясква. И отново всичко е ясно. И отново се чувстваме творци на теоремата. Т.е. тя е станала наша. А ние сме се научили нещо да сътворим. В света на идеичките. И по своему универсално.

Защо ти го разправям това? Заради стълбичката: творчеството е катерене по стълбичка от идеи. И яснотата расте, а не се замъглява на следващото стъпало. И на всяко стъпало напрягаме погледа, за да потърсиме следващото. И всяко следващо стъпало е прозрение. Но не водени с девиз на автора "Колко съм умен!". Не, той ни отваря очите с максимата "Колко сте умни!" Защото ние сами сме завършили конструкцията.

Като илюстрация на горното се опитах да покажа две стъпала на един текст:
1. На първото стъпало (слой) разказах простият образ съставен от добре познати схеми. Почти всички са очевидни и други са ги казали.
2. На второто стъпало (вмъкнато в текста) добавям малко отместено виждане и все още очевидно (почти). Ето го:

"
За произхода на хората

(от разчетените записки на Гилгамеш, Бабилон, 2004 година от сътворението на света)

Бог: Моля ви се, аз създадох най-добрите образци - истинско изкуство! И никого повече! Кълна се в Бога!
Бог (до себе си): Абе, то с дяволите по-малко ядове си имах.

Адам: Не, не - не са мое дело - тя Ева ги раждаше. Тя си ги е оформяла, хранила. Мое е само началото.
Адам (до себе си): Добре си беше в рая, и презервативите по дърветата растяха, ама като запрънкяла "Ябълки, та ябълки".

Ева: А ти ги възпитаваше, ония - братята. Та и такива ошмуляци като тебе станаха. Наследството, та наследството! Питаш ли ме мене, к'во съм изтърпяла, кога се биеха в утробата ми?! А останалите, каза ми Дарвин - произлизат от маймуната.
Ева (до себе си): Е, така е, когато се обърка реда. Ако Адам беше от мое ребро правен, какви Човеци щеше да има!

Маймуната: Винаги съм била верна на моя маймун! Ево, сестричко - не ги обичам тези намеци! Мъжо ти не съм закачала! Дарвин си е вредна клюкарка, остави го да си чува пчелите. Виж к'ви са ми убави и умни маймунетата. Хората Еволюция ги е правила.
Маймуната (до себе си): Кво да ги правиш - егоистични единаци, а ние маймуните в семейство сме расли!

Еволюцията, бедната, седи тихо и се оглежда кому да стовари таз тегоба. Може на някой свръхзеленчовек, а?
Еволюцията (до себе си): Ще взема да народя едни машини, едни компютри, та да мирясат и хората и маймуните.

191004

"

И това е по-силно и по-богато, нали? А пак е правено от прости елементи, някои дори поизтъркани.
А по-нататък? И тук бих искал да ти оставя творчеството в твоите ръце, да не ти се налагам с едно или друго виждане. Не е маметатика, че да затваряме в чекмедже. Напрегни очите си и ще видиш по своему, между редовете, свое стъпало. Това стъпало наистина е твое, защото не съм те водил за ръка. Не се нуждаеш от това. И в него пее твоята хармония. Не прескачай свойте стъпала.

Сладар
201004
Ниво: 2