автор: desert_inrose

никоя любов до тук не ме доведе
небесен вятър ли безкрило ме довя
възкресение по път не нося като него
стрелбата ми е кръстен удар, по греда

а първата любов се връща като песен
непята никога, не срещнала създател
не знам за мен, но вятърът небесен
развява нотите над почви благодатни

приготвила съм рало, кон и впрягът
очаква само мен – да се завърна
и дреме тихо скритата ми тяга
пред прага ми, с лице небръснато

никоя любов не би ме окрилила
не би оттласнала от мен живота
само вятърът отгоре ми разстила
дъжд, листа и зрели ноти