откъде ли се взе
това кристално небе?
Вчера беше капак от олово...
Днес - безкрайност със шапка от кадифе,
накривена встрани като облак.
И жълтък от яйце
върху нея расте,
светлина и лъчи -
лъчезарност.
Две очи,
между тях брегове на море
и пристанали лодки, навярно...
И живот.. И трева...
Птици, хора, цветя...
Жълто, синьо, зелено, кафяво..
Глъчка, смях, тишина,
после малко тъга
оцветява небето в лилаво.
Вятър свири на сакс
полиритмия, джаз...
щракат с пръсти, тактуват клонаци..
И поклащам се аз
в музикален екстаз
под кристално-небесната грация...