Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mentos
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 510
ХуЛитери: 1
Всичко: 511

Онлайн сега:
:: poetry_as_song

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПървото дежурство.
раздел: Разкази
автор: vorastak

Завършил съм медицина в София в така наречената Медицинска академия "Вълко Червенков". Само, че не знам каква връзка има той с медицината, та тази академия да носи неговото име? Ние имаме такива величия в медицината, че е малко техните имента да стоят пред таткива,
макар и толкова престижни учебни заведения. Имаме един проф. Киркович, който няма скоро да бъде не недминат, а достигнат, защото той е едно от световните величия във вътрештната медицина. Имаме един академик Методи Попов, който в областта на хибридизацията беше преди американците Вайсмант и Морган, а не знама дали по-възрастните си спомнят колко въудушевен беше Хрушчов от грамадните царевични кочани в Америка? Имаме един ненадминат за времето си хирург - проф. Станишев, когото така наречения "Народен съд" изпрати в отвъдното, защото вероятно не сме имали нужда от такива световни величия. Той със самолет е откарван в Лондон от техните хирурзи да оперира там, защото са признавали неговото величие.
Днес аз съм силно разтревожен от войната, ктоято се води между пациентите и лекарите ни. Някои искат да ни заблудят, че тя е рожба на прехода ни, но тази война се води от социалистическия ни период. Тогавашните държавно-партийни вестници пешеха за лектарите какви ли не мръсотии. Аз никога няма да забравя едно заглавие за медиците ни във в. "Работническо дело" - "Черни души, в бели престилки?!" А за медицинските сестри беше измислен вица - "Какво можеш да свдалиш от гола медицинска сестра? Дежурният лекар?!" Аз съм лекар и добре знам какъв беше моралът между лекари и сестри. Ако нещо тгрябваше да се пише в това отношение, то трябваше да е за партийните сескретари и директорите на заводи и учреждения, които разполагаха със всички жени, които им правеха впечатгление. Дори познавам случмаи, когато пхартийни величия убиват хора, за да се доблерат до жените им!
Не мога да се съглася със станповището, че нашите лекари са некаедърници! Добре познавам обучението на медиците в Германия, дори в САЩ и Канада. Там обучението беше по-добро в практкическо отношение, а тук ние отгдаваме пхо-голямо значениеи на теорията, което трябва да научим от тях. Но с богатата теория нашите млади лекари се справяха при затруднеията създавани от професията.
За добра подготовка говори факта, че нашите медици се приемат от света като топъл хляб. Исдкам уважаемия ми читател да разбере, че аз не вземам страна, защото се чувствам колкото лекар, толкова и болен. Прекарал съм миокарден инфарк, нарушение на мозъчното кръвооросяване, дискови хернии, тежка беледроблна инфекция, която съачетана и със сърдечна такава ме двоведоха до клинична смърт. Как се приемат медицинските професии в чужбина ще разберете от следния случай: Мой мното добър прриятел проф. Емил Стоянов, един от нашите водещи анестезиолози бил на сипозиум в Лондон. Обадил се на негов познат - водещ анестезиолог в Англя и света, който го поканил на гости, защото имал тържество в дома си. То било по пховод завършване на средното облразонвание на дъщеря му и приемането й за за студентка- медицинскса сестра в Швейцария. Смятам, че никой от вас няма да си помисли, че този баща, водещ в медицината в света няма да учи дъщеря си за проститутка, съгласно нашите разбирания?!
Да се върнем към моето назначение в болница, ктоято наричаха "Малката академия", поради високата квалификация на лектарите. Там бяха намерили препитание всички лекари от София, които след девети септември бяха уволнени по политически причини и с дейносттга си бяха изградили "Малката академия"! Имах щастието да бъда назначен там ктато рудничен лекар. За три месечна квалификация бях изпратен във вътрешното отделение. Няколко дни преди да навърша един месец от назначението ми, бях оставен като дежурен по вътрешно отделение и по болница. Другият лекар, оставен в тези два дни 24 и 25 -ти януари беше хирургът. Друг лекар в града не беше останал, а нямах на разположение дори рентгенолог. Към шестнадесет часа на 24 януари при мен се представи дежурната медицинска сестра, не проститутката и ми докладва за болент в състояние антемортем /предсмъртно състояние/. Бях лекар на по-малко от едн месец и сам трябваше да се справя с болент в изключително тежко състояние от една тежка и много рядка болест. Помогна ми моята подготовка в Софийския учебен медицински център. Поставих диагноза инфаркт на белия дроб и с помощта на учебниците, ктоито си носех разработих един лечебен план, благодарение на който болният се подобри леко и можах да го представя жив на петминутката в понеделник на 26 януари. Като прочетох диагнозата колегите ме погледнаха, едва ли не, със съжаление. Един от тях, дори с лека ирония изрече - "Те младите колеги, с техните бомбстични диагнози?!" Цяла сутрин го изследваха блния и се установи, че се касае за инфаркт на белия дроб! От този ден колегите ме гледаха с по-друго око! Този случай го разказах с цел да убедя пациента ни, че в България имаме солидно медицинско образование.
Въпреки благоприятния изход, аз след този случай си дадох отчет какво се случи и какво тгрябваше да се случва занапред. Представих си образно медицината като един грамаден разярен бик, с големи и остгри рога, който искаше да ме подмята цял живот върху рогата си. От мен зависеше, дали да му позволя да ме подмята или да го хвана здраво за рогата и да спасявам така и себе си и моите пациенти!. Благодарение на моя труд и на Бог най-вече, успях да хвана бика за рогата. Моят съвет е колегите да се борят с възникналата война чрез труда си и с топлото си оттошение към болния. За спасяването на този тежко болен аз не напусннах леглото му почти цели две дененощия. От друга страна пациентите да не смятат, че лекарите са черни души в бели престилки и че медицинските сестри са изпечени проститутки!


Публикувано от viatarna на 12.04.2012 @ 21:10:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   vorastak

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

29.05.2024 год. / 01:51:23 часа

добави твой текст
"Първото дежурство." | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Първото дежурство.
от hudojnika (velimir.petrov@dir.bg) на 13.04.2012 @ 10:35:19
(Профил | Изпрати бележка) http://www.velimirpetrov.dir.bg/
Много четивно, едва ли не със съжаление приемаш, че е свършило. За това допринася и непривичната форма, атмосфера и искрен изказ. Виждам го като цяла книга, а защо не и направление и очаквам да се появи на литературния небосклон. Има, евентуално, нужда от изчистване на морализаторски увлечения, плод на диагностичния поглед, от другата професия. Бял кахър. Браво!.


Re: Първото дежурство.
от vorastak на 13.04.2012 @ 18:41:04
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за оценката. Аз не съм се старал да бъда морализатор, но от друга страна съм наблегнал на някои моменти, които да спрат вниманието на читателя и на колегите, за да се спре с тази гибелна война, както аз самия я виждам. А може би, без да искам, съм наблегнал на някои неща, които от дълги години са в мен и не ги долавям като мои мои лични убеждения. Знайте, че аз съм дстигнал всичко което съм желал от моята професия и съвсем искрено описвдам нещата, защото нямвам нужда ог реклама и изкривяване на нещата. Целта ми е да помогна на обществото и на медиците да се успокоят и да започнат да работят успоредно в името на здравето на тзи народ. И друг път съм отправял призиви към моите колеги да гледат към пазциентите, а не към джобовете им. От друга страна пациентите трябва да отдадат нужното уважение на тези, които им дават живот и здраве Ще ми позволите с още няколко разказа да завърша целта ми - край на войната!.

]


Re: Първото дежурство.
от hudojnika (velimir.petrov@dir.bg) на 13.04.2012 @ 20:12:48
(Профил | Изпрати бележка) http://www.velimirpetrov.dir.bg/
Драги Приятелю ВОРАСТАК, не е нужно да давате обяснения, още по-малко - звучащи като оправдания... Не само не е нужно, а дори не звучи като да е от същият автор на разказа. Разказът е факт, литературен факт. Добър, лош - той е заживял вече своя си живот. Приет или неприет, всеки случай не е безразличен или безличен. Остава следа. Кой го интересува как сте скочили, дали сте стъпали така или така... В нашето забързано време се стреля по веднъж в една цел и се отминава нататък, а ако искате да кажете нещо още, ами седнете и му дайте литературна форма, белким е слука... И прочие и прочие... сега пък аз я карам с морализаторски тон, най-дето го мразя. Извинявай, Друже. На здраве!

]


Re: Първото дежурство.
от abonat на 13.04.2012 @ 20:07:25
(Профил | Изпрати бележка)
Беше ми интересно да прочета. Мисля, че в прозата си по-добър. Поздрави


Re: Първото дежурство.
от vorastak на 14.04.2012 @ 18:27:05
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за проявения интерес. Всеки има своите предпочитания. Важното е да се разбираме добре чрез словото.

]