автор: daro

Аз вече бил съм при тебе, Господи!
Помниш ли прокопания канал за вода,
когато на пет се перчих смел пред деца
и те с ужасени очи запечатваха
как земята ме глътва
и пръстта ми запушва устата?
Тогава ми рече: „Подранил си момко”
...и чрез ръката на Стайко
ме върна у дома за косата.

Аз вече бил съм при Сина Ти, Господи!
С Него играехме на жмичка,
и когато Той ме откриваше зад мама
аз засрамен примижавах – привичка.
Сега, в любовта си отново Го търся.
(казват, че бил отдясно до Тебе)
В Ден ще дойда, и ще остана
вдясно от Него – не протоколно,
а като един от милионите новородни.

Ти вече бил си при мене, Господи!
Помниш ли есента на ’89 година,
когато в мазето до „Кристал”
хвърлях кюмюр – в котела?
Ти идваше при мене на топло,
седяхме, общувахме кротко,
после ме извеждаше за ръката
отвън на студено и светло,
за да разбера, че Свободата
не е уютен дом с парно,
а вървян път с Тебе.

Сина Ти вече бил е при мене, Господи!
Паметта стаена в клетка, помни
как Правдата и Любовта
ме разпъваха в двете посоки,
как омраза и невежество
ковяха краката ми боси...
тогава Той разчупи печати
и със заветни Слова ме врече:
„Обичай врага като себе си”
…без себе си – с Теб…