автор: Myfina

В отговор на traveller


Е, здрасти, Приятелю!
На кафе ли ме каниш?

Да празнуваме края на зимата?
Цяла вечност съм в другия ъгъл на стаята,
а сега как през вечност до теб да премина ?

Вярно -тръгнаха толкова кораби.
Много птици до юг и обратно се връщаха.
Ти ме питаш за онзи перонен часовник?
Не работи. Само гарата, май че, е същата.

Беше направил кафе.. То изстина.
Вече само на захар разчитам.
Топъл ъгъл на стаята бях. Цяла зима.
Ти не чу ли? Значи напразно въздишах!

Не, не плача. Бяха кладенци, вместо очи.
Моят ъгъл от теб беше много далече.
Цяла зима сглобявах хартиени кораби
вместо мечти
и ги пусках в сълзИте на всичките
снежни човеци.

Нямам юг. Влакът до юг дерайлира.
И платната. ..Конец по конец ги разбридах.
Аз ще тръгвам. Може някога пак да намина.
Но сега ..искам просто съвсем да си ида.