автор: salwia

Този ден не е моят,
отведете го.
Моят е сляп.
Той само усеща,
от тълпите ме пази,
не обгръща всяка моя
дрипава мисъл във креп.
Той все ме чака
днес и утре прегърнал.
Храни птицата в мен
с небесния хляб.
И ме следва такава,
каквато съм всъщност-
малка пътечка
сред житейския плет.
И тайно,и нежно,
все ме подбутва-
да виждам и без светлина.
Във дъжд да преливам,
когато е сухо,
да не търся
във никой вина.
Моят ден е неделя,
но не бие камбана.
И бухва и от
капка добро,
а усети ли душата ми
пак разпиляна-
той ме води,
с прецъфтяло око..
И ще бъда най-тъжна,
когато
просто си тръгне от мен,
Като всички,които
напускат ме рано..
А го обичах го този
мой ден..