автор: Jenia

В слънчев ден във знойно лято
близо до реката
тръгна малко жълто пате -
търси си прятел.

Че светът е интересен
щом не си самичък!
Някой с теб да пее песни
и да те обича!

И да те окуражава
щом си без посока...
Кой насреща се задава -
скок-подскок, жабокът!

Патето веднага спря се:
- Ти другар бъди ми,
знай, животът е прекрасен
щом приятел има.

С теб различни сме безспорно
ти зелен, аз златен.
Аз кълва зрънца по двора,
ти живееш в блато.

Но с усмивка ще узрее
дружба най-голяма.
Ще се смеем, ще си пеем -
"Кря кря" можем двама!