автор: Boryana

Къде си се научил да боравиш с думите
по начин, който може да разпори
въздуха,
да изсвисти като рапира в тишината ми,
да падне като гилотина
над мира ми,
да ми отвори рана…или път?
Къде си усвоил това умение
и си успял да овладееш силата
да ваеш светове от кал,
от нищото,
да им придаваш цвят до степен истина-
в ужасно ярък свят?
И колко още ще ме скиташ в дните си-
сред старите дървета, над звездите им,
през истините си
и във очите си,
така, че да пресеквам дъх от вятъра,
от който секне и избухва
огънят?
Къде ме водиш, майсторе на словото?
И как се казва твойто
измерение,
в което влизам- път извън живота ми,
и не успявам да си взема
името,
косите си, очите си, душата си?
И като нямам отговор
на горното,
защо тогава пак след теб съм тръгнала?
Разкъса мислите
последният въпрос….