автор: diva_voda

( текстът е специално създаден за деветото издание на конкурса "Очи за себе си" )

Големи амбиции, обещаваща кариера и тригодишна дъщеря. Само който е опитвал подобна комбинация, би ме разбрал.
След като завърших университета с отличие, суперлативите за работата ми в местния вестник дойдоха някак логично. Че какво му е чудното, кой би очаквал от мен нещо по-малко! Пък и късметът ми като се отпуши – то теми, събития – чудо! И аз – във вихъра на танца – яхнах вълната, както се казва. И се носех ама … Шефа направо го влюбих! Абонира ме за всички ключови материали – разчиташе на мен човекът, пък и аз нито веднъж не го подведох- нали така се създава име.
Заваляха обаждания, ангажименти; подгониха ме графици. Телефонът у дома се нажежи ( домашният, все още не разполагах с мобилен). И защото обикновено звъняха от службата и търсеха мен, близките ми избягваха да го вдигат, когато си бях вкъщи. Но щерката … о, тя беше друга бира! Умираше си да се шмугва пред мен и да ми грабва слушалката – „ Ало! Мама ли търсите?” и долу-горе по това време се намесвах. До онзи път де, когато просто бях сериозно възпрепятствана…
- Ало! Мама ли търсите? … Мама ака …