автор: angar

Икаровският порив за летене,
от детството ми е заложен в мене.
Но тъй като съм бърз и неспокоен,
комисията каза, че съм болен,
и тъй от полетите ме лиши.

Един добър другар ме утеши:

- Не унивАй! Идея ще ти дам:
защо не пробваш с "Направи си сам!"
Със този метод някои пробиха -
на яхта океана покориха!

Послушах го и здраво се заех,
ту с болка, ту с надежда за успех:
ще ме докосне славата и мене:
подир Радичков и след Иванов,
и аз да имам "Опит за летене"!

Направих си балона от локуми:
в света не знам по-разтеглива гума
от дъвкани-предъвквани неща.
Напълних го със празни обещания,
с решения от разни съвещания.
Не нула цяло, нули и едно -
теглото им е нули без едно!
Балонът тъй се устреми нагоре,
че се обърках: "Ей, какво да сторя?
Отде да взема толкова въжета,
та да не го изпусна във небето!"

Завързах го с въже от нерви здрави
на българин. От вървите корави
изплетох и под него оня кош.
Излезе доста здрав, съвсем не лош.
Направих го при частници, защото
те по-добре обслужват обществото.
Обират те добре, но откровено.
"- Като не искаш, оправи се сам.
Отивай по сервизите, но там
хем девет кожи ще ти съдерат,
хем ще се спука нейде насред път!"

Отупаха ме хубаво от прах,
и аз в небето полетях без страх.

Носете ме, попътни ветрове!
Отивам - сам не зная накъде!
Не мога вече нищо да загубя,
освен главата си. Летя нагоре!
Какво усещане за свобода:
каквото вИдя, мога да разкажа,
каквото чуя, мога да повторя!

Какво ме чака? Откъде да знам -
дали ще кацна в някакъв зандан,
или ще се стопя и ще изчезна,
в надземната или в подземна бездна!

Но кой докосна правото ми рамо!?
Чий дъх погали хладната ми буза!

Нима си ти, прекрасна моя муза!

След толкова години разделени,
нима отново се яви при мене!?

Виновен съм - аз пръв ти измених!
Сърцето си горещо - озлобих!
Но нужно е билО да полетя,
и ти при мен отново долетя!

С необозрима обич те обичам!

Единствено пред тебе коленича
с горещата молба: не ме оставяй!
За кратко в труден час ми се явявай,
и твоят мъдър, твоят любещ глас,
да бъде във живота ми компас!