Без път, през хаоса вървим
в епохата паралогична
В душите болката таим...
Но нека отминем себичното
За утре да поговорим...
Ще съмне ли новият ден?
Какъв ще е той?
В порой от размити ценности
децата ще намерят ли пътя свой?
В наследство какво ще им завещаем?
Как да им проповядваме честност
в това бездуховно време?
С каква вяра да ги захраним,
когато и ние сме вече безверници...
когато паричната хала,
раззинала паст, поглъща всичко,
което с любов сме създавали...
И ако някой дръзне да се опълчи,
безмилостно смазват духа му,
заставят го да се овълчи
или да се превърне в овчица
и кротичко да се свие,
за да вилнее свободно
духът на насилие и лошотия
Няма нужда Бог да ни праща
никакво пришествие...
Дяволиите си всеки плаща...
с ресто...