автор: vesan

Когато ти казах, че ти си за мен красота
на пролетна утрин окъпана в майско ухание,
когато ти казах, че сън си наяве, мечта
и страстно облъхнах те с моето жарко дихание,

когато ти казах, че бъдеще няма за мене
без твоята обич и мисля за края без страх... О,
когато признах ти сърцето ми как е ранено,
ресниците твои внезапно потрепнаха плахо.

Когато ти казах, че твоят съпруг идиот
не те заслужава, че всъщност глупак съм и аз
щом толкова искам от теб забраненият плод
да вкуся, когато сърцето топи се от страст,

когато ти казах, че бракът ти с друг без любов е
по своята същност една лицемерна измама
усетих как сълзи напират в очите, готови
да бликнат спонтанно. Усетих сълзите ти само!

Когато ти казах, че даже от свода далечен
сам Бог благославя любов, споделена от двама,
по твоите скули сълзите потекоха вече...
И все по-напрегнат аз дишах до твоето рамо!

Когато ти казах, че всичко в живота е сцена
и избор на роля свободно, сам Бог ни е дал,
ти своите сълзи избърса и тихо простена;
„О, Господи, с чесън шкембе за обяд ли си ял!?”