автор: tiamat

Толкова много небе има в душата ти,
Хулия.
Толкова много хорски лица
и впити в движенията ти очи.
Не им се сърди,
че не разбират,
Не ги проклинай,че не пият
дълго и на големи глътки -
и така- всяка вечер -
докато не заспи слънцето в пепелника,
под звуците на стар саксофон.
Подари им грях, колкото могат да понесат,
но когато те питат защо го правиш- не отговаряй.
Изиграй нощта лудо, с повърхностни движения на четката
върху платното,
с дързост и толкова музика,
колкото можеш да изкрещиш.
Изиграй нощта лудо,
с ритъма на сърцето ти - непокорният танц на отъня-
Дарява с топлина и белези по кожата,
чертае пътеки по вените и гори отвътре.
Ти си алкохол в кръвта.
Дълъг миг неразбиране.
Световъртеж.
Земно притегляне.
Толкова много небе има в душата ти,
Хулия.
Купи си нова дамска чанта,
Напъхай в нея каквото и да е – за да изглежда пълна,
а на сутринта тръгни боса сред локвите от дъжд-
Без да се обръщаш назад,
Без да поглеждаш към прозорците,
Които те зяпат,
защото са се събудили и няма какво да правят.
С почти нова самоличност.
Кой е казал,че улицата няма памет
и не те помни – с онази
рокля на пеперуди-
мокра и прилепнала
по тялото ти.
Тя обещава чаша любов
И дълги мисли,
виновно препускат по вените
на толкова много хора,
Напъхани в новата ти чанта.