автор: tiamat

Кръгове светлина по небето,
фарове, които отказват да погледнат асфалта.

Вали ли или е истина,
че всички пътища са увереност,
в собственото ни движение?

Включи пета и гледай напред.

Отражението на следите ти е
по небесните длани,
мокри от сълзи.

Там чертаеш всички пътища-

светли кръгове от вървенето.
Дъждът не може да ги заличи,

Вали ли, или е истина,
че сме родени птици,
които никнат от капки дъжд
в собствените си небесни отражения.