автор: joy_angels

Смъртта тази нощ е до мен в асансьора.
Раздялата не е любима.
Човешко е.
Инак – любовта е нормална.
Любовта е за хора.
Фьон от Витоша духа.
Задух.
И тежко е.

Целува ме скрито.
Скрита любов в асансьора.
Време кратко.
До вик.
И от обич нататък.
Адски тъпо звучи тази тръпнеща дума „изгора”.
Копче три и – напред.
Пътят до ада е кратък.

Само три етажа до него
и секса.
И още….
Какво още? Нащърбена вяра и есен.
Стиска преса нощта и изглажда си мислите рошави.
После – тихо.
Сън под сърп лунен.
Обесен.