автор: Myfina

По октомврийски се събудих, в топъл цвят
и свойски се здрависахме с Живота.
Забъркахме си марков шоколад,
та ранно-сутрешно да ни е топло;


На него в шест по тъмно хич не му се спори-
тъй сънено му е, а и студено.
Пък и си знаеше, че аз говоря,
когато ми е много притеснено..

Той беше с шоколадови мустаци,
пред порция студени палачинки
/гарнирах ги с две-трети женска грация
и мисля даже да му понамигна/.

Така, сдобила се със смелост до поискване
и сто въпроса в дамската си чанта,
/изпринтени на доста дълъг списък/
го почнах отдалеч . По женски елегантно.

-Кажи, Живот, защо криле ми даде
пришити с някакви си безопасни?
-Е, чакай де, та те са ти награда!
А може по-големи да пораснат!

-Добре, Живот, защо все искат да ме учат
как правилно и сложно да живея?
-На мене тази тема ми е скучна.
Аз сложните ги слагам във килера.

-Защо ли в скъсан джоб на неизпрана риза
ми слагаш въглени от гаснещо огнище?
-Защото там са ти недостижимо близо.
Да ти е топло чак до неприличност.

-Добре де, а ако реша за някого
да си остана малко по-различна?
-Ами това ще каже само шепотът
на няколко несбъднати въздишки.

...Ех, ти, Живот..... Не си завършил психология,
та мен, прашинка някаква, да слушаш!
...
През ден ги водим с него тези спорове.
И след това той всеки път по мечешки ме гушва.