автор: cherneff

Не ни стига, побратиме, виното,
в небрано лозе всеки иска да владее.
Не ни стига, побратиме, ракията,
червеи ядат чак до костилката.
Не стига, побратиме, дори и хляба,
няма вече ръце да го месят,
само зъби, че да хапят устните и да издишат дим от догорели фасове.

Не плачи,
не подавай ръката си,
мери 3 за теб 2 за ближния,
все молитви за сила, които като попови прасета гризят корена.

Аз съм върбова клонка по Цветница,
търся цяло небе за листата си,
виждам други клонки в прозорците и се превръща дървото ми в пъзел.

05. 04. 2012г. Варна