За теб
Очите ти – два въглена горещи,
Потъвам бавно в тях и няма грях.
Очите ми – две нежни сини свещи,
Запалени от любовта и няма страх.
Не се страхувам вече да обичам –
Годините отлитат без следа.
Аз още съм си слънчево момиче,
Понесло във мечтите си света.
И няма миг, и няма време –
Обичам те! Обичай ме сега!
И нека нашето безвремие
Да подарим на любовта.
Не се страхувам да обичам,
Сърцето да изгаря в любовта.
Какво от туй, че може би не ме обичаш –
Не търся този отговор сега.
Навярно вече съм разбрала –
Отплата няма в любовта.
За мен е важно чувство да съм дала,
Тогава става по-красив света.
А може да греша, но няма време.
Животът ми е миг и след това
Навярно някой друг ще вземе
Неизживяното от мен сега.
И тъй – потъвам във очите ти
И каня те – във моите ела.
Бъди щастлив! И нека дните ни
Текат по-пълноводни от река.
Да изживеем този миг със вятъра,
Да стигнем до дъгата след дъжда.
След туй, навярно с теб, приятелю,
Поне ще сме открили Любовта!