Минава ден изпъстрен с отчаяние –
ще дойде друг прошарен от тъга.
Дали непоносимото мълчание
ще стане минало – за да не е "сега"?
Изтичат на живота песъчинките
една след друга... Сигурно така
безмилостно натрупва се в купчинката
заместваната радост - от тъга...
Дали парченцата от огледалото
ще съберем с премръзнали ръце,
за да ги стоплим с "пачуърк-одеялото",
съшивано парче подир парче...
...или надеждите ни, в думи неотронени
ще гаснат сред агония от спомени?
Бой..Боев, 2012