Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 266
ХуЛитери: 3
Всичко: 269

Онлайн сега:
:: marvik
:: Mitko19
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКак срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
раздел: Хумор и сатира
автор: vamp

Дългоочакваното неочаквано продължение на " С четири копита и един клюн в града ".
Warning ! Само за атеисти !



Здравейте !
Това съм отново аз, Ламбо.
Никога не съм предполагал, че пак ще хвана писалката. Колкото писах предния път, не съм писал и на училище. Но ето на, минаха не минаха две седмици и пак драскотя тука по листа.
Ако знайте само к’во ми се случи ?!
Сигурно вече ви звучи банално, като се има предвид какви безумия ви разказах предния път. И аз бих ги приел по този начин, стига да не бях чел вестниците след това. Пълни бяха със заглавия от рода – “ Говоряща мисирка и неин приятел – теле, атакуват полицаи “ , “ Добра крава самарянка предлага медицинска помощ “ или “ Спасен или потрошен е пазача на цирка “.
Изкарах си и аз своя момент на слава. Само дето нямаше как да се похваля, че добрата крава съм аз. Как ли би ме изгледала комшийката ако и кажа, вижте аз съм нещо като др. Джекил и м-р Хайд. Денем съм добре познатия ви лентяй Ламбо, а вечер ставам Телето – Ламбо и ходя да паса близкия райграс. Да хапнем на аванта малко. Сигурно ще ме халоса с първия срещнат тежък предмет. А след това ще се наложи да търся нова квартира, щото освен това ми е и хазяйка.
Голямо съм плямпало. Как се отплеснах само...
Сърбят ме пръстите да започна с историята...

Както писах по-горе, тъкмо ставаха две седмици от телешкия период в живота ми. С Митака и Насето се бяхме накълвали здраво с водка в един от баровете по плажа. То мож ли помни имената на всички след такава пукница. След историята с вълшебната трева Митака съвсем се провали. Първа кипра с нас по кръчмите, все се надяваше че ще намерим оня арабин с джойнта. Ма нейсе, все завършваше нагъзен в някой храст, споделяйки стомашни възгледи с нищо не подозиращата прясна почва. Но той беше човек със силна воля, и най вече силно желание да докопа скапания резак с тревата. Тази вечер отново се беше отплеснал с една бутилка водка. Тя съответно не беше толкова пълна вече и последния път като го видях си говореше с плаката на Памела зад бара. Наско се раздаваше от танци и правеше добро впечатление на околните девойки. Не знам как го правеше с тая копърка в гащите, но винаги застрелваше някое моме. Аз се бях накиснал в моренцето да се поосвестя и тъкмо се радвах на кръшните движения на Насето отдалече когато в главата ми избоботи :
- ПОКЛОНИ СЕ ПРЕД СВОЯ БОГ, О НЕРАЗУМНИЙ ЧОВЕЧЕ !
Поогледах се наоколо, но не видях никой.
- СВЕДИ ОЧИ, НЕВЕРНИКО ! НЕ СЕ ЛИ СРАМИШ ПРЕД СВОЯ БОГ !
Почесах се по не особено пълната си в момента манерка. Хм, помислих си, все съм лочил водка, ма чак пък да ми се причуват разни глупости. Тръгнах да излизам, че тази работа с гласовете взе да не ми харесва.
- ЗАЩО ВСЕКИ ПЪТ ИЗБИРАМ НЕВЕРНИЦИ. ИМА ТОЛКОВА ЧОВЕЦИ ПО ТАЗИ ЗЕМЯ, А АЗ СЪМ ВСРЕД ТАЗИ ЯМА ОТ ПОХОТ.
Яда в този иначе плътен и безчувствен глас ме притесни. Да не би да съм попаднал пък сега на вълшебна водка. Забързах към брега. Водата стигаше вече гърдите ми, когато усетих промяна в походката си.
- Ооу, нееееее...- се опитах да извикам, но по-скоро прозвуча като рев на едър рогат добитък – Не отново ! Не искааам да съм телеее !... Защо ме наказваш, Господи !
- ТРЯБВАШЕ ЛИ ДА ТЕ НАКАЗВАМ С НАЙ-ГОЛЕМИЯ ТИ СТРАХ, ЗА ДА СЕ ОБЪРНЕШ КАКТО ПОДОБАВА КЪМ МЕНЕ.
Какво пих толкова, по дяволите ?!
- НЕ БОГОХУЛСТВАЙ !
Морето около мене се развълнува леко. Задуха и вятър. Но не просто от някъде, а от всички посоки срещу мене. Само това ми трябваше, да си отида от този свят като теле удавило се в морето след алкохолен делириум.
- ДАА, НЕЩАТА СА ПО-ЛОШИ ОТКОЛКОТО ОЧАКВАХ. СЪВСЕМ СА МЕ ЗАБРАВИЛИ НА ТАЗИ ЗЕМЯ.
Изобщо не ме касаеше тоя дето ми ги плещеше тия, дали го уважават или не на тази планета. Исках просто да се измъкна от това море и от този си нечифтокопитен вид. Продължавах ожесточено да дълбая с копитца по дъното, но нейсе, не помръдвах и сантиметър.
- СТИГА ДРАПА НЕЩАСТНА ЖАБО С КОПИТА !
Спрях. Никога до сега не ме бяха наричали така.
- Баба ти е жаба с копита, бе дрисльо !
Водата утихна. Вятърът също изчезна. Огледах се. Около мене никой. Хм, помислих си, май е добре да спра с водките и да премина на биричка. Щом чак халюцинации обадих, требе да премина на по-нискоалкохолна субстанция. Запътих се към брега щастлив, когато се наложи да спра озадачен.
- Защо ходя на четири крака ?!
- ЗАЩОТО СИ ТЕЛЕ. И ЩЕ СИ ТАКЪВ ДОКАТО АЗ РЕША. СТРАННО, ТИ МЕ НАКАРА ДА СЕ ЗАМИСЛЯ. ИЛИ ПО-ТОЧНО ДА СЕ, ЗАМЕЧТАЯ, КАКТО БИХТЕ ГО НАРЕКЛИ ВИЕ ХОРАТА. КАКВО ЛИ Е ДА ИМАШ БАБА-ЖАБА С КОПИТА ?!
- Извинете ! – опитах се да се вместя в монолога.
- НО ДРИСЛЬО, ОПРЕДЕЛЕНО НЕ МОГА ДА БЪДА. ПРОСТО НЯМАМ ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА. ХМ, КАКВО ЛИ Е ДА СИ ДРИСЛЬО ?!
- Не е много приятно, повярвай ми, особено ако си с гащи.
Нещата изобщо не ми изглеждаха добре. Стоях си в морето на четири крака, фиркан до рогата, приказвайки си с някакъв невидим, който се чудеше дали да напълни гащите. Или с каквото там е облечен, ако невидимите са облечени изобщо. Най-добре щеше да е изобщо да спра алкохола и да се отдам на дзен и изкуството да си трезвеник.
- НЕВИДИМ СЪМ ЗАЩОТО ОЩЕ НЕ Е ДОШЛО ВРЕМЕТО ДА МЕ ВИДЯТ ЧОВЕЦИТЕ. СЕГА ИМАМ ЗАДАЧА ЗА ТЕБЕ.
- Ти к’во, и мисли ли четеш ?!
- НЕ ГИ ЧЕТА, УСЕЩАМ ГИ, КОГАТО СА НАСОЧЕНИ КЪМ МЕНЕ.
- На кой му пука... хайде казвай к’во искаш, че взе да ми омръзва да си топя телешкия бифтек в туй Черно море.
След малко пристъпвах към бара вече на два долни крайника. Голем кеф ! А и ръчичките са си мания ! Най-после успях да се почеша по носа. Главата ми се беше поизбистрила ( язък дето се охарчих за пукница ) и сега една мисъл ме човъркаше. Как да убедя Митака и Насето да отидат на брега. Щото, разбирате ли, Господ искал да си поприказват за баба му – жабата, и преимуществата на облекчаването в гащите. Митака беше лесен, можех и да го суркам по пясъка. Виж, Наско е друга работа. С две думи не мож го прилъга. При него всичко се пресмята, и ако изгодата е в наличност, немаш грижи.
Така улисан в мисли и алкохолни изпарения стигнах до Митака. Той все така бе подпрял бара на челото си. Поразбутах милиардите клетки потънали в делириум. Тъкмо смятах да загрубея, когато той вдигна глава.
- Б,ббб...ббл... – се чу откъм стомаха му.
- Пак ли ще ставаш вентрологист ?
- Ббб, бббллъ... – настоя той.
- За стомашни възгледи, обърнете се към тоалетната.
- Бббблллъ...бббллира...бирааа !
Лоченето на Митака можеше да се сравни само с гъргоренето на сифона в къщата на дядо ми. Пет секунди след като бе докопал бирата, бутилката стоеше на бара с тънка струйка пяна, стичаща се от гърлото. Това бе единствената течност останала по нея.
- Малииии, ку знайш къф сън убадих !...- изръмжа Митака. – Взимах акълъ на Памела напрау...Счупих я от сссекс !
Веднага ме гризна генилната идея... Прошепнах му няколко слова на ушенце и след малко той си проправяше път към морето. К’во ли не прави алкохола с хората. Бях му казал просто, че на брега е Памела и го чака с вълшебния джоинт. А Наско се оказа още по-лесен. Трябваше само да му спомена, че арабина е наблизо и има полувин кило вълшебни зелени листа. Той бе още по-напорист от Митака, зениците му се бяха превърнали в доларови знаци. Ето, че нещата са развиваха чудесно.
- И къде по-точно го видя този арабин ? Щото тука виждам само Митака да се млюца с неква девойка... – заоглежда се Насето.
Коленцата ми започнаха да омекват. Не защото беше необичайно да видиш Митко с момиче. А защото това бе не кой да е, а Памела Андерсън, със същия скромен откъм плат екип от плаката зад бара.
- Уе уе ! Откъде го обади това съкровище ! – езика на Наско всеки момент щеше да се опре на пясъка в краката му.
Митака и Памела се поотдалечиха.
- МИСЛЯ, ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ПОРАЗГЛЕДАМ. – каза тя и тръгна към бара. Минавайки покрай мене добави – УТРЕ ЩЕ БЪДЕМ СЕРИОЗНИ.
Митко заприпка след Нея. Така и щях да си остана като паметник на незнайния пияница, ако Наско не ме беше задърпал след тях.
- Бе, таз девойка нещо мноо и грапав гласа. Да не е някой траверс ?
Памела спря и се обърна към Наско :
- БАБА ТИ Е ТРАВЕРС, БЕ ДРИСЛЬО ! – след което се обърна към мене – ДОБРЕ ЛИ СЕ СПРАВЯМ ?
Размърдах главата си утвърдително. Езика на Насето вече се беше заровил в пясъка, а очите му се търкаляха наблизо. Време беше аз да го подърпам след двойката пред нас.
- Вие май се познавате с този Гяуров в поличка !
- Ъхъ.
Какво да му кажа повече. Бях срещнал Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата.
- След Памела и потоп... –рекох и го затеглих към бара.
Нуждаех се от нещо силно, да се талпирам...


Следва ( евентуално )...


Публикувано от hixxtam на 19.10.2004 @ 18:55:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   vamp

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

27.02.2024 год. / 01:31:47 часа

добави твой текст
"Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата..." | Вход | 5 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
от morients на 20.10.2004 @ 17:04:59
(Профил | Изпрати бележка)
Iskam oste da 4eta za Lambo.Toi e lubimijt mi ek6an geroi......


Re: Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
от Vamp (zuzunka@hotmail.com) на 20.10.2004 @ 17:33:55
(Профил | Изпрати бележка)
Ще има и екшън и секшън, дарлинг, донт са уори...
;)

]


Re: Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
от Bathory на 19.10.2004 @ 19:07:10
(Профил | Изпрати бележка)
Хахаа, направо паднах от смях при диалозите с Господ! :)))) Страхотия :)))


Re: Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
от Vamp (zuzunka@hotmail.com) на 19.10.2004 @ 19:12:26
(Профил | Изпрати бележка)
Дано Дядо Боже не може да чете...
;)

]


Re: Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
от Bathory на 19.10.2004 @ 19:15:34
(Профил | Изпрати бележка)
Да не насочваме хумористични мисли тогава към него, че току-виж ги усетил... ;)))

]


Re: Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
от Vamp (zuzunka@hotmail.com) на 19.10.2004 @ 19:19:46
(Профил | Изпрати бележка)
Въх, как не се сетих...
Дано не е много чувствителен...

]


Re: Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
от entusiast (entusiast@mail.bg) на 19.10.2004 @ 19:35:20
(Профил | Изпрати бележка) http://bglog.net/blog/entusiast
Направо съм вдъхновен:). Ашколсун!


Re: Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
от Vamp (zuzunka@hotmail.com) на 19.10.2004 @ 20:00:53
(Профил | Изпрати бележка)
Ми немам търпение да видим плода на вдъхновението...
;)))

]


Re: Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
от LEO на 19.10.2004 @ 23:07:59
(Профил | Изпрати бележка)
Ама голям си свежарка! :))))))


Re: Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
от Vamp (zuzunka@hotmail.com) на 19.10.2004 @ 23:17:55
(Профил | Изпрати бележка)
Твоето появяване беше наложително !
На тебе го посвещавам, като най-голяма фенка...
;)

]


Re: Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
от LEO на 23.10.2004 @ 01:29:24
(Профил | Изпрати бележка)
Огромна чест за мене е това
и аз огромно ти благодаря! :)))
На Ламбо фенка съм голяма,
не ще и дума - спор да няма!
Единствено не мога да реша
кое привлича ме така -
копитата или прекрасните рога! :)))

]


Re: Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
от Ray (bdoych@abv.bg) на 20.10.2004 @ 13:59:38
(Профил | Изпрати бележка)
5. Чакаме продължението. "Копитата и клюна" имаха послание.


Re: Как срещнах Господ една неделя сутрин, фиркан до рогата...
от Vamp (zuzunka@hotmail.com) на 20.10.2004 @ 14:10:01
(Профил | Изпрати бележка)
Ще има послание, търпение...
:)

]