ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Anyth1978
 Днес: 1
 Вчера: 1
 Общо: 14145
 Онлайн са:
 Анонимни: 554
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 555
 Онлайн сега::: Anyth1978
 |  Когато тръгва, за да я спасява
е с ризата си за любовни рани.
И нищо не желае да й обяснява,
щом и с мълчанието си я храни.
Приема болката й несравнима
в душата си от стъпки все накриво.
Не мисли телом колко ще я има.
Той знае, тя ще му плете коприва.
И по-добре, че мръсните чорапи
пере си сам и сам вините глади.
Когато тръгва, няма да натрапи
ръцете си като изгарящи я клади.
Понеже смогва да спасява всичко,
което тя, бог знае, как му носи,
оставя я да се обича и самичка,
да стане укротител на въпроси.
Пристига най-накрая, щом у Нея
страстта, отровната, се уталожи.
Поднася й любов, да се живеят…
И точка, та Началото да сложи.
Публикувано от alfa_c на 04.04.2012 @ 08:33:39
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Отвъд точката" | Вход | 8 коментара (16 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Отвъд точката
от Meiia (meiia@abv.bg) на 04.04.2012 @ 22:37:35
(Профил | Изпрати бележка) | Не знам за стихотворението, но мен емоцията ме държа малко над земята, поне докато го напиша...
Е, след това... приземих се естествено, и, естествено неуспешно;))).
Благодаря, Инди, за съ-левитацията:)! |
]
Re: Отвъд точката
от zaltia на 04.04.2012 @ 16:33:36
(Профил | Изпрати бележка) | Замислящ стих Мея...
И ми напомни с нещо песента на Тодор Колев " Самотният човек"
Поздрави! |
Re: Отвъд точката
от Meiia (meiia@abv.bg) на 04.04.2012 @ 22:41:33
(Профил | Изпрати бележка) | Самотните хора, ако не са смазани от самотата, най-много могат да оценят общуването във всчиките му форми.
Не знам дали от мислене или от чувстване повече го писах.
Поздрав!:) |
]
Re: Отвъд точката
от Musketar на 04.04.2012 @ 20:27:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Мея! Много те обичам бе, жено!... Невероятен стих... пак... В моето избрано - директно. |
Re: Отвъд точката
от Meiia (meiia@abv.bg) на 04.04.2012 @ 22:48:50
(Профил | Изпрати бележка) | Хехе..ще взема и аз да се заобичам накрая:))). Благодаря, благодаря, Атос такъв! ( не знам кой си от мускетарите, но Атос ми беше любимецът!:) ).
Избрано, избор...
стресират ме такива работи, да ти кажа, има някаква окончателност в тях, а нали сме безкрайности...?!:)
Ноо... мерррси ( на мускетарския език казано и с подобна интонация.):)
Поздрав!:) |
]
Re: Отвъд точката
от DianaStefanova на 04.04.2012 @ 20:45:48
(Профил | Изпрати бележка) | | Каква ти точка, Мея - цял роман, за любовта и за живота. Хвала на майсторката! Ех, боже, защо не мога да пиша поезия... |
Re: Отвъд точката
от Meiia (meiia@abv.bg) на 04.04.2012 @ 22:51:09
(Профил | Изпрати бележка) | Аз пък не мога да пиша проза:). Нервя се от обема на текста и прочие неразбории по пътя:).
Той, жиовтът е роман. Ние само го живеем отчасти.
Блгодаря ти за ласкавите думи! |
]
Re: Отвъд точката
от zebaitel на 04.04.2012 @ 22:12:27
(Профил | Изпрати бележка) | | И аз като Диана ще кажа, че си е цял роман, събран в един великолепен стих! Поздрави, Мейа! |
Re: Отвъд точката
от Meiia (meiia@abv.bg) на 04.04.2012 @ 22:54:03
(Профил | Изпрати бележка) | Ако някой ден смогна да напиша роман по това стихотворение, ще си повярвяам най-накрая.
Не знам дали е роман, но е отражение на не една обобщаващи житейски ситуации. Може би затова така изглежда..
Благодаря ти! |
]
Re: Отвъд точката
от joy_angels на 05.04.2012 @ 03:02:32
(Профил | Изпрати бележка) | Не мисли телом колко ще я има.
Той знае, тя ще му плете коприва.
само това да взема - стига...
браво, Мея... |
Re: Отвъд точката
от Meiia (meiia@abv.bg) на 05.04.2012 @ 16:34:10
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво, че си отбелязала точно това.
Наистина си струва да не пропущаме безтелесните си светове, както и приказните. Някъде те са едно.
Благодаря ти! |
]
Re: Отвъд точката
от Meiia (meiia@abv.bg) на 05.04.2012 @ 16:32:04
(Профил | Изпрати бележка) | Отвъд точката няма поезия, нали знаеш...
Аз пишех само за до отвъд точката:).
Няма да мирясаш, ей! Отиде не знам си къде си и пак ме ръчкаш, справедливо и на място, че и навреме:).
Сакън да не забравя, че животът често не се римува сам със себе си.
Но си права, разбира се...
Идвай си вече, че тъкмо сега взех да загрявам какво ми казваше преди години;))). ама на, акъл, той ..като в разказа ти:). |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
