автор: anonimapokrifoff

Качвам се пеш до седмия етаж, внимателно и почти безшумно отключвам и се шмугвам като крадец в жилището си. Моля се поне този път съседката ми Ани да не ме е усетила, защото ще цъфне моментално, а сега не ми е до нея. Вкъщи е тихо, значи Хриси си е тръгнала и в това няма нищо чудно – нали тази сутрин ми поиска поредния безвъзмезден заем.
Детската стая, която тя обитава през последните десетина дни, е в пълен безпорядък – свалям кирливите чаршафи от леглото и събирам вмирисани на пот блузки, вкоравени чорапи и ползвани прашки със засъхнало бяло течение. Хриси, която всъщност е Хрисема – кръстена на бабите си Христина и Емилия, ненавижда къпането, а прането я хвърля в неподправен ужас.
Тя е жена с вечно мазна белезникава коса, захабено лице, изпъкнал корем и страхотни крака. Приятелка ми е от детството и макар някои да й викат на майтап Хрисима, нищо хрисимо няма в нея. Навремето, когато носех очила, пукваше от бой всеки, който ме нарече очилато магаре. Иначе хич я нямаше в учението – пишех й почти всичките домашни и така изтика и основното, и средното образование, но иначе си беше и си остана цапната в устата. Ожени се още на 18 и роди две деца едно след друго. После благоверният й изчезна някъде и никакъв не се появи сума ти години, но и до днес продължава да й праща пари. Той сякаш наложи някаква порочна система в отношението на мъжете към нея, защото като по закон всички я зарязват – дори и най-големите оръфлеци. Откакто децата й са в Щатите(те също я подпомагат финансово), е станала напълно неуправляема, непрекъснато я тресат суицидни намерения и наистина се страхувам да не направи някоя глупост. Щом ми се обади с гробовен глас, че поредният педал е вдигнал гълъбите и тя сега ще нагълта всичките хапчета, които има, или ще се качи на покрива на петнадесететажния блок срещу тях и ще скочи оттам, нямам какво друго да кажа, освен да дойде вкъщи, и започва истински ад. По цели нощи оплаква съдбата си на изоставена, разнищва в детайли всяка една от многобройните си връзки, изпива промишлено количество бяло вино и пали цигара от цигара. През това време мъжът ми сумти гневно – той мрази да се пуши вкъщи и затова излизам на балкона, но правилото няма как да е валидно и за Хриси. Накрая той си ляга отегчен и сърдит, а аз оставам като изкупителна жертва на доброто възпитание и приятелството. Когато призори тирадите й станат почти нечленоразделни, все пак разпознавам любимия й спомен – как е станала кралица на абитуриентския бал. Тук винаги осъзнавам, че търпението ми не е безгранично – все още съм в добра умствена кондиция и няма как да забравя, че не тя беше коронована на същия този бал, а моя милост, колкото и невероятно да звучи това сега.
Хриси не работи и няма сила, която да я принуди да го прави, но аз всеки делник трябва в 8 часа да съм в агенцията – шефът е убеден, че само мързеливците започват да се трудят чак в 9. Ставам в 6, за да приготвя закуска на мъжа си – той много държи на нея, защото зареждала организма с енергия и спомагала отделянето на серотонин. Когато поиска палачинки или мекици, в 5 съм накрак. Моят не пие и не пуши, яде само домашно приготвена храна, която изключва всички готови миксове от подправки и купена кайма, и всяка сутрин бяга и прави лицеви опори, а откакто синът ни живее при майка ми – по-близо му е до университета, а освен това е скаран с баща си, - трябва да посвещавам цялото си свободно време на съпруга си. Когато Хриси е вкъщи, непрекъснато е нацупен: не може да я понася, зад гърба й я нарича Смръдлата, а тя зад неговия – Лешояда. Омразата им е искрена и взаимна. На него се опитвам да обясня, че тя е най-добрата ми приятелка, която никога няма да ме предаде; а на нея – че той освен мой мъж е и най-добрият ми приятел, който никога няма да ме нарани.
Тъкмо пуснах пералнята с чаршафите и дрехите на Хриси и Ани звънва на вратата. От много време тя ходи на психотерапевт, който й е казал да общува само с положително заредени хора – тя е преценила, че по-позитивна личност от мен няма.
- Знаеш ли – връхлита тя, - че моят наистина си има любовница?
После ми обяснява пространно как той сто на сто чука шефката си. „Ако го видиш някъде с оная кукумявка – продължава тя разпалено, - непременно да ми кажеш. Защото ти не си завряна като мен вкъщи да гледаш две малки деца. Пък когато си в командировка, влезе ли някоя тука, веднага ще те светна – ще ти звънна, което и време да е. Знаеш, че виждам всичко. Къде е Хриси? Тя най-добре ме разбира…”
Симбиозата между Хриси и Ани е направо смъртоносна – излиянията на едната преливат в монологичния водопад на другата, а аз се чувствам твърде зле употребена.
Утре рано заминавам поне за 5 дни и трябва да наготвя няколко манджи на любимия. Докато режа месото, научавам, че съседът Иванов, възрастен вдовец, такова едната продавачка от кварталния плод-зеленчук – след смяна тя идвала в апартамента му, а Ани ги е кръстила Ебанов и Ебанова. После, когато тенджерите и на двата котлона тихо къкрят, а във фурната се запича мусака, съм уведомена, че съпругът на Ани най-вероятно клати оная мърла на вилата й, което означава, че е наложително ние да отидем там и да ги хванем на калъп.
Мъжът ми е кисел, че ще отсъствам толкова дълго. За закуска иска пържени филийки с боровинково сладко, което направих през лятото. И да му налея кафето в термоса, защото, когато тръгвам, няма да е станал…
В колата сме трима: операторът кара, аз съм до него, а отзад е онова недоразумение Вальо. Работата ми наистина е смазваща и от дълго време се молех за помощник, но животът е разсеян сервитьор: ти му поръчваш мачо натюр, а той ти поднася педераст по твърдишки. Валенцето има малки унили очички и разплут женски задник. Всички сме запознати в ювелирни подробности как родното градче е тясно за широката му душевност. Обикновено не върши нищо като хората и когато му направя забележка, нацупва устнички и изстрелва с обвинителен апломб „Ти си хомофоб!”.
Ще снимаме клип за предизборната кампания на независим кандидат. Хубав млад мъж, неженен, бивш спортист без явни пороци – дотам ангелоподобен, че чак да умреш от скука. Платформата му си я бива, но това може да се каже и за конкурентите му – всички обещават на килограм и на километър. За да сме успешни, трябва да намеря онова, което го отличава от другите и му придава не сухарски, а нормален човешки облик, но не ми остана време да се подготвя – Хриси ме обсеби нацяло… Всъщност някои от опонентите му твърдят, че е гей, защото никога не се е появявал на обществено място с жена.
И изведнъж се сещам за майката на състудентката ми Соня – леля Катя. Тя живее в същия град, гледа на кафе, карти и на каквото се сещаш, познава почти всички.
- Хубаво че звънна, моето момиче, тъкмо аз се канех да те търся – чувам я как силно дърпа от цигарата си. – Снощи Сончето ми се обади от Лондон и се чудехме какво правиш. После ти хвърлих едни карти. Лоша работа, малката – около теб денонощно са само вампири. Изпиват ти енергията и както си се предала, скоро ще падаш по улиците. Да си вържеш червен конец на лявата китка, да идеш до Рилския манастир и да си вземеш повечко светена вода – напръскай къщата, а после се облей цялата, ама не се избърсвай, а чакай да изсъхнеш. И отивай да ти прочетат Киприяновите молитви…
Все пак успявам да й кажа за какво я търся. Пристигаме, срещата с клиента трае до късния следобед и накрая се уговаряме за следващия ден. Операторът изчезва, защото имал тук старо гадже, което обещало да му пусне, и аз оставам с меланхоличния колега. Докато ровичкам пържолата си с гъби, той за пореден път ми разказва нещастната приказка за неразбрания от обществото различен. Повръща ми се вече от откровения и тъкмо смятам да си легна най-невъзпитано, макар още да няма 8 часа, когато леля Катя ми звъни – нашият човек бил верен на ученическата си любов, с която го разделили родителите й. После тя се омъжила за друг, нямала деца, но той я изоставил не заради това, а защото се разболяла от множествена склероза. Сега живеела в близко до града село и за нея се грижела майка й, а клиентът ни отивал там още в петък вечерта и се прибирал късно в неделя.
Значи ще го убедим да вплетем в клипа тази история – ще го снимаме с любимата и т.н., но без да го докарваме чак на латиноамериканска или турска сапунка. Всичко това си го мърморя на глас, обяснявам на колегата коя е тя и кое е селото. Той слуша с половин ухо и подкарва излиянията защо се разделил с последния си приятел – това ми идва в повече и се тръшвам полуумряла в леглото преди 9.
Още не съм си взела сутрешния душ, и ми се обажда шефът: веднага да съм се разкарвала оттам, нямало нужда от мен: снощи Вальо му разказал за страхотното си откритие – човекът ни си имал тайна любима, при това нелечимо болна. Бил се обадил и на клиента и той кандисал. Научавам, че педито и операторът вече са тръгнали към селото, без да ме уведомят. Немея от изумление няколко секунди, опитвам се да обясня какво подло и гадно копеле е колегата, но босът ме прекъсва: „Запомни, Петрова – не се осланяй на стари лаври, а се поучи от младите!” И прекъсва разговора.
Звъня му поне пет пъти, но ме изключва. Накрая се обаждам на секретарката: „Големият вожд каза – хили се тя – да не го набираш повече, а да си довлечеш тук кльощавия задник следобед точно в три.”
Не помня нито как съм хванала автобуса за София, нито как съм пътувала. Толкова съм бясна! Този път ползвам асансьора и когато отключвам апартамента, ясно чувам шумоленето зад вратата на Ани – ако погледна през шпионката й, сигурно ще видя ококореното й от любопитство синьо око. Убедена съм, че ще довтаса преди да съм обула левия си пантоф. Нахлузвам десния, протягам ляв крак, сега би трябвало да чуя звън. Но няма. Задържам в това положение няколко секунди. И нищо. Намъквам и левия пантоф. Странен ден е днес.
Влизам в кухнята и хлъцвам от изненада – на масата има чаша за кафе от скъпия ми костен порцелан, термос и най-грамадната ми чиния: в нея е изгряло слънце от жълтъка на варено яйце, а наоколо са облачета от белтъка; по-надолу са цъфнали розички от доматчета чери, разлистили са се тревички от тънки резенчета краставица, налице е и калдъръм от маслини… Синът ми си е дошъл вкъщи, сдобрили са се с баща си и той е направил закуска на детето! Детската е празна, холът – също. Значи мъжът ми притежава шесто или седмо чувство и е усетил, че се връщам преждевременно и съсипана… Влизам в спалнята, за да се съблека и пъхна в банята, а после, докато косата ми съхне, ще изям онова произведение на изкуството. Не мога да си обясня защо първо виждам препълнения пепелник, след това – двете чаши и празните бутилки от вино, и чак накрая сънената гола Хриси в моята половина на леглото.