автор: Think

Синьото на вечерта щом спусне се
над покривите тихомълком
разплитам плитките на настоящето
и да бродя слепешката хуквам
боса, из царството на невъзможното.

Кроя мечти, съшивам сънища
преливам от едно „ами ако” във друго „а какво ли би било”
и пак намирам тебе в мен;
обрамчен със търпение и с грейнали очи,
очакваш ме.