автор: veniamin

Влизам и излизам
през прозореца.
По удобно е,
вратата не скърца
и не събуждам никои.
Просто се плъзгам
по белия цокъл
и политам в тъмнината.

Само веднъж
не видях черната котка
и й минах пътя,
а тя падна
на четири крака.

Така е,
като няма крила...