автор: Fabiana

Нямам думи... Върви!
Ето... давам ти път -
беличък, от онези дето казват
все цветя да растат.
И усмивка ти дадох,
сто огньове в нея горят.
Ти върви! Вече съм спомен -
малка точица, като връх на игла
ще остане да боде в гърдите.
Знам, ти си имаш звезда,
виждам как блести в очите.
И какво, че съм твоя била...
не отронвай тази тежка сълза
по щастливите мигове!
Тръгвай и върви, ти върви,
не извръщай глава,
аз по друга пътека вече тичам,
съхранила в свойта душа
топли длани и поглед обичан!